Фамилна терапия

ФАМИЛНА ТЕРАПИЯ - ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Галя Петрова

• Въведение
• История
• Системен модел
• Основни понятия
• Поле на действие
• Описание
• Заключение

Въведение

Фамилната терапия е психотерапевтичен метод, при който се работи със семейството (хора, свързани помежду си с кръвна или брачна връзка или съжителстващи заедно). Този вид психотерапия е особено подходяща за “очевидни” семейни проблеми като брачни недоразумения и поведенчески проблеми у децата. Тя е ефективно лечение за сериозни разстройства, които се считат за територия на индивидуална работа, като: депресивни състояния, фобии, шизофрения, зависимости от алкохол и психоактивни вещества, булимия и анорексия нервоза (Gurman et al. 1986). В материала са разгледани накратко историята, базисните схващания на този подход, основните му характеристики и полето на приложение.

История

Фамилната терапия е сравнително нов психотерапевтичен метод. Първите стъпки към възникването му са направени още в 20-те години на миналия век, когато все повече нараства разбирането за важността на семейството като основа за добро психично здраве както на децата, така и на възрастните в него. Теоретичните му основи, обаче, са поставени около 30 години по-късно от американския антрополог Gregory Bateson, който описва модели на взаимоотношения в малки групи (каквато е и семейството), които допринасят за стабилността или разпада на групата (Gregory Bateson, 1958). С това той променя фокуса на интервенциите от вътрешния свят на индивида (предмет на индивидуалната психотерапия) към семейната система. Оттогава досега полето на фамилната терапия непрекъснато се развива и обогатява с модели, които стъпват на различни теоретични основи. Най-широко разпространеният от тях се основава на теорията за семейните системи.

Системен модел

Според него семейството като цяло е жив организъм и се разглежда като гъвкава саморегулираща се система, която е нещо повече от сбора на отделните си членове (така както човек е повече от простия сбор на органите си). Тази система има свои граници и поддържа баланс чрез набор от вътрешни правила. Постигането на баланса е свързано и със съпротива към промените, които се налагат при преходите в етапите на жизнения цикъл на семейството или при кризисни ситуации (развод, смърт на един от членовете и т.н.). Всеки семеен член има определена роля в семейната система (говорител, жертва, спасител, носител на симптом), която е относително стабилна. Промяната в един от семейните членове води до промяна в цялата система.
Този модел разглежда цялото семейството като обект на интервенции и поставя ударението върху взаимоотношенията и комуникацията вътре в семейството, а не върху симптомите на членовете му. Основните полагания са:

• Взаимоотношенията в семейството са основен източник както за добро психично здраве, така и за възникването на дисфункция.
• Моделите на взаимодействие в семейството се повтарят в поколенията.
• Здравето на семейството изисква постигане на баланс между свързаност и диференцираност на семейните членове.
• Основна характеристика на семейството, която предотвратява семейната дисфункция, е гъвкавостта.
• Триадата е най-малката единица за разбиране на семейните взаимоотношения.
• Симптомите често придобиват смисъл в рамките на семейната система (Doherty WJ, and Baptiste DA. Jr., 1993).

Основни понятия

Основните понятия, използвани от системния модел, са:

• Идентифициран пациент (ИП) – семеен член, който е носител на симптом. Той е причината семейството да потърси терапия. Много често идентифицираният пациент е детето. Децата са склонни да реагират на нарушените взаимоотношения и комуникация в семейството с емоционални или поведенчески разстройства.
• Хомеостаза (баланс) – семейната система се стреми да запази организацията и функционирането си в хода на времето. Тя се съпротивлява на промените. Фамилният терапевт може да използва концепцията за хомеостаза, за да обясни защо даден симптом в семейството излиза на повърхността в определен момент; защо определен семеен член се превръща в идентифициран пациент и какво е вероятно да се случи, когато семейството започне да се променя. Семействата имат свой жизнен цикъл, като преминават през определени стадии (табл.1). Навлизането в нов стадий е свързано с реорганизиране на семейната система и установяване на ново равновесие. При неспособност за реорганизиране, така че да се премине в следващата фаза на цикъла, на повърхността изплуват проблеми или симптоми.

• Разширено семейство – никое семейство не живее в изолация. Всеки от двойката в ядреното семейство произхожда от други семейства, които заедно с другите роднини образуват разширеното семейство. Ядреното семейство е в непрекъсната комуникация с разширеното семейство и с други семейни системи. Така то привнася в живота си нагласи, поведения, правила и проблеми от предходните поколения.
• Диференциране - това е способността на всеки семеен член да постигне и поддържа собствената си автономност, като същевременно запазва емоционалната връзка със семейството. Основна характеристика на здравото семейство е капацитетът му да позволи на членовете си да се диференцират, като в същото време семейството остава цяло.
• Триангулиране – според системната теория емоционалните връзки в семейството обикновено са триангуларни. Винаги, когато двама членове на семейната система имат проблем помежду си, те ще се стремят да “триангулират” трети член. По този начин те стабилизират връзката си. Триадите в семейната система обикновено допринасят за поддържането на хомеостазата. Обичайните триангулации са между дете и родителите; между две деца и един родител; родител, дете и баба/дядо. (Glick RA, and Spitz HI, 1992).

Поле на действие

Фамилната терапия е метод, който може да се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични интервенции. Той е подходящ в следните основни направления:

1. Преодоляване на затруднения във взаимоотношенията между семейните членове;
2. Разрешаване на проблеми, възникнали у един от членовете, които оказват влияние върху цялото семейство (напр. емоционални и поведенчески проблеми у децата; наличие на хронична телесна или психична болест у член от семейството);
3. Промяна в конфигурацията на семейството (развод; период на напускане на порасналите деца);
4. Културални или етнически конфликти, възникнали в семейството;
5. Семейства с проблеми между поколенията (съжителство на няколко поколения; деца, оглеждани от баби и дядовци и т.н.);
6. Семейства, които се отклоняват от официалните социални норми (съжителство без брак; хомосексуални двойки и т.н.). Тези семейства може да нямат проблеми вътре в тях, но да са обект на външни нападки;
7. Семейства, при които проблемите на идентифицирания пациент са неразривно свързани с проблеми на другите семейни членове;
8. Семейства с втори брак, чиито семейни членове имат затруднения в напасването един към друг (напр. единия от съпрузите с децата от първия брак на другия съпруг);
9. Лечение на различни психични разстройства: депресивни състояния, шизофрения, злоупотреба/зависимост към алкохол и други психоактивни вещества, разстройства на храненето, психосоматични разстройства, сексуални дисфункции.

Описание

Фамилната терапия протича в срещи (сесии) между семейството и терапевтичния екип. Този подход позволява и работа с един член от семейството, тъй като се счита, че промяната в един от членовете на семейната система ще доведе до промяна в цялата система. Терапевтът или терапевтите (ако има терапевтичен екип) наблюдава и анализира взаимоотношенията, взаимодействията и комуникацията между семейните членове, без да дава оценки и да търси вина. За постигане на желаната цел се използват различни терапевтични техники. При наличие на терапевтичен екип, неговите членове служат като модел за нови поведения, които семейството може да използва.

Заключение

Фамилната терапия е сравнително нов и доказано ефективен психотерапевтичен метод, който вече е извоювал своето място в областта на здравните грижи. Той позволява да се мобилизира капацитета на семейството като цяло за постигане на ново функционално равновесие и психично благополучие на членовете си.

Литература

1. Gurman AS, Uniskern DP, Pinsof WM. Research on the process and outcome of marital and family therapy, in Handbook of Psychotherapy and Behavior change: An Empirical Analysis. Edited by Garfield S, Bergin A. New York, Wiley, 1986.
2. Bateson G. Naven [second edition]. Stanford, CA, Stanford University Press, 1958.
3. Doherty WJ, Baptiste DA Jr. Theories emerging from family therapy. In Sourcebook of Family Theories and Methods: A Contextual Approach. Edited by Boss PG, Doherty WJ, LaRossa R, Schumm WR, Steinmetz SK. New York: Plenum, 1993.
4. Glick RA, Spitz HI.: Common Approaches to Psychotherapy: Family Therapy. In The Columbia University College of Physicians and Surgeons Complete Home Guide to Mental Health, Edited by Kass FI, et al. New York: Henry Holt and Co., 1992.

Септември 2007